История на Румъния

  • Областите на днешна Румъния от 5 в. пр.н.е. са населени от племената на даки по горното течение на Дунав и гети по долното течение на Дунав.
  • През 70 г. пр.н.е. се образува единна и независима държава „регат“ Дакия начело с Буребиста и със столица Арджедава до р. Арджеш, а по-късно столица става Сармизегетуза в Южна Трансилвания.
  • През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян и е превърната в римска провинция.
  • След напускането на римската администрация през 275 г. свободните даки отново станали преобладаващо население в тези земи. На същата територия живеели също гети и римляни, а по-късно (след 6 век) – и славяни.
  • След 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава.
  • През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия.
  • През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.
  • През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на Румъния.
  • Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия.
  • Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.
История